[0:00]Вие сте в подкаст на раздумка с доц. Георги Таров, стилистика на танцуване от различни региони и епохи, част 2 То всъщност как решихте да се занимавате с фолклор? А-а-а. Не. Откакто се помня, ще пее, нали. Като бях малък. И нещо трябва да ви е жегнало така, да да Спомням си, че като малък, много малък, в смисъл преди да съм първи клас, чуех ли народна музика, по някакъв начин реагирах на това. Учил съм се да играя хоро още от тогава, в смисъл на село. Хващали са ме за ръка и съм тичал след хората и в първи клас родителите ми по естествен път ме записаха в Двореца на пионерите в ансамбъл "Изворче". Двореца на пионерите София, днес Централния дворец на децата или как се казва. Да. Ансамбъл "Изворче" той съществува още, слава Богу. Та така. То първо. После беше абсолютно, никой не се съмняваше, че аз ще кандидатствам в хореографското училище. Никой, в смисъл не е имало други опции в моето съзнание във всички положения. А имало ли е в рода някакви такива големи хороиграчи? Не. А, в смисъл хороиграчи във всички положения, но хореографи не. Е, хореографи. Или хора, които професионално да се занимават с Не е имало такива хора. Е, да, то не е имало къде. Е, не, мои съученици имаше, които родителите им бяха хореографи или професионални танцьори или дори самодейни танцьори в ансамбли такива за самодейни и такива. Не е имало такива хора. После нямаше абсолютно никакъв спор, че ще кандидатствам в Академията в Пловдив. Нямаше други ВУЗ-ове, когато аз кандидатствах, затова не съм имал избор, но става въпрос, че със сигурност исках да кандидатствам хореография. И то да ви стане професионалното направление. Да, въобще не е имало други опции. И сега времето сте преподавател в Югозападния. А, хубав въпрос. Ами повече от 15 години. И всяка година сигурно към 20-тина човека завършват или повече. А, не.
[2:14]Значи последните години така са ни ограничени бройките държавна поръчка и съответно и завършват по-малко хора. А ако не държавна поръчка, таксите са хипер скъпи, защото е изкуство. Но нашите нашата специалност, която обучаваме, българска народна хореография е творческа специалност, тоест ние подготвяме хората да бъдат хореографи, създатели на сценични танци. И в този смисъл няма и необходимост да завършват много хора. Защото, нали, колко човека могат да бъдат хореографи? Така и слава Богу от няколко години имаме допълнителна професионална квалификация учител по танци, тоест почти всички студенти, които учат, допълнително получават и тази квалификация и могат да се реализират и като учители по танци. Във всички равнища, нали, в самодейността и в професионалния бранш, и в националното училище за танцово изкуство, и другите училища с изучаване на професията танцьор могат да се реализират на абсолютно всички нива като учители по танци, защото някак си тези неща, според мене, вече е добре да се разделят. Тоест учителят по танци е един тип специалист и той има едни умения и знания и така. Хореографът, създател на танци е друг тип специалист и той би трябвало да има други умения и знания, различни от тези на учителя. Естествено, че те се дублират и границата е някъде там, ама е хубаво това да бъдат двама различни специалисти. Изследователят на танца е друг тип специалист и той е различен специалист от учителя, от хореографа, създател на танци. Така че, но някак си ние в нашата държава все още май не не сме се свикнали, че тези неща е добре да бъдат разделени. И затова много често се получават недоразумения. А какво държите да знаят вашите възпитаници в университета? Има ли някаква максима, която? Първото, което настоявам да знаете, е да правят разлика между фолклорната култура и изкуството на фолклорна основа. Защото това са различни неща. Две различни култури. И да се отнасят еднакво сериозно и към двете. Тоест, ако ти си творец, който ползва фолклорната култура традицията за основа на твоето изкуство, е добре да познаваш традициите и фолклора дълбоко. Ако си човек, който създава хореографски произведения на сцената, е добре да познаваш законите за създаване на на хореографски произведения и добре е да познаваш сцената и професионалното изкуство в детайли. Тоест, аз настоявам моите студенти да да са еднакво сериозно с еднакво сериозно отношение към тези две основни неща, които са двигателя на нашата професия по принцип. Това са казва обаче малко сложна материя. В смисъл, трудно достига до съзнанието на хората, че това са първо две различни неща. И второ, че и и към двете неща трябва да се отнасяме изключително сериозно и да ги познаваме в дълбочина, за да имаме резултати в работата си после. А то всъщност вие ни обяснявахте, че всъщност хорото не е само стъпки, то е съвкупност от много неща. Да, така е. Какво е другото освен стъпките, ако може да Значи нещо, което споменах и одеве. Хорото е танц, който се случва във времето и е процес на случване. Тоест, в това време вървят непрекъснато някакви процеси в рамките на едната фраза, която казваме, че е това хоро, при нейното многократно повторение във времето се случват най-различни неща. Първо със стъпките и второ с външната форма на хорото, тоест с това начина, по който то се придвижва в пространството. Всичките тези обстоятелства при танцуването трябва да се имат предвид, когато се коментира хорото. Тоест танцовите движения или стъпките в каква фраза са вкарани, каква е ритмиката на танца, на танцуването, каква е ритмиката на музиката, която го съпровожда, защото много често тя не е еднаква. Сега говорим за ритмика, не говорим за размери и за нали някакви такива неща. Тоест трябва да се имат предвид тия неща и едновременно с това трябва да се има предвид и времето на изпълнение и процесът, който върви като изменения в танцовите движения в рамките на тая фраза и в рамките на тази ритмика или промяната на ритмиката.
[7:23]И едновременно с това трябва да се има предвид и предвижването в пространството, защото то има отношение пък към стъпките и към ритмиката на изпълнение на стъпките. Тоест хорото е един танц, който е събитие, което се случва във времето. Той не е просто една микройединичка, тоест фраза, в рамките на която има някакви стъпки. Това е процес. Дълъг. Другото, което задължително трябва да се има предвид е, когато коментираме стила на танцуване, да имаме предвид освен региона и територията, на която се танцува даденото хоро или танц,
[8:10]да се има предвид и времето, в което се е танцувало, тоест епохата, от която ние го наблюдаваме. Защото ако четворката е на песен, през всички положения става въпрос за по-старинен пласт на танцуване, на фолклорното хоро. Ако е на оркестър със синтезаторите, кларинетите, акордеоните, става въпрос за по-съвременен стил на танцуване. И това е едно и също хоро, което обаче говорим за категорично различни стилове на танцуване в едно и също село. Тоест ние хореографите най-често казваме пирински хора, родопски хора, дубруджански хора и така нататък. Имаме предвид само региона. Никой не коментира по-старото, по-новото и в едно и също селище обаче, поне в нашия регион със сигурност, но и навсякъде ние можем да видим едно и също хоро от различни епохи.
[10:11]Но тези неща е хубаво да се познават, когато се коментира фолклорната танцова култура или когато се преподава и когато се обяснява на хората, които са дошли, за да се научат.
[10:53]Но тези хора все още имат спомени и са го правили и могат да ни го покажат.
[19:20]А всъщност вие споменахте и също за един фестивал, който организирате тука в Разложко.
[33:10]В Разлог, не в Разложко. Град Разлог. Фестивал на Армане степане, то е прочут вече.
