[0:01]Търновската Конституция. Раждането на Нова България. Старата част на Велико Търново почти в подножието на хълма Царевец, всичко е история. Калдъръмите я помнят. Чешмите я разказват. Тук има една сграда строена от майстор Уста Кольо Фичето. Сграда в която ще се случва история. Днешният музей Възраждане и учредително събрание. Тази сграда е свързана с много исторически събития и личности. По-интересните от които са тези. Още при залавянето при Къкримското ханче, Апостол на свободата Васил Левски е доведен най-напред в Търново и в тукущо построение турски конак през 1872 година започват неговите първоначални разпити. В тази сграда са били съдени главните ръководители на Априлското въстание от Търновския край, между които Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, Иван Панов, Семерджиев и редица други. В сградата е отседнал и щаба на Генерал Гурко по време на Руско-турската освободителна война за една кратка почивка. Но едно от най-големите събития, които се провеждат в сградата и специално в залата, която се вижда тук пред нас, това е така нареченото учредително събрание. Задачата на 229 българи събрани в тази зала била да подготвят устройствения документ на вече свободната българска държава. Органически устав, Конституцията. По силата на Берлинския договор България е разделена на няколко части и депутатите, които се събират тук, още преди откриването на събранието вземат решение събират се в една от Търновските черкви Свети Никола, там се провеждат няколко събирания, събрания, на които се разисква въпросът дали изобщо трябва да се прояви това събрание. Така нареченият Якобински клуб, както го нарича един наш историк. Много са интересни там тези заседания, но в крайна сметка се решава, че все пак това събрание трябва да се проведе. 10 февруари 1879 година. Учредителното събрание в Търново било съставено от три категории депутати: по право, по избор и 19 назначени от временното руско управление. Проект за Конституция предложил един руснак Сергей Лукянов, по това време организатор на съдебното дело в България. Явно дипломатите на великите сили в света все още не са си дали ясна сметка за факта, че макар и под икономически и административен турски контрол, българските училища е вече подготвена една нова класа мъже, в състояние да се заемат с организирането на бъдещата държава. Да заемат ключови позиции в администрацията и управлението ѝ и да отговорят на главния въпрос: какви принципи да залегнат в Конституцията на свободна България. Всички са били учудени, до вчера един народ с една така роска психика, като е бил нашият народ в продължение на 500 години, из един път се оказва, че тук в тази зала се събират представители на този народ и това са хора голяма част от тях са завършили университети в Русия, в много страни на Западна Европа с и немалко от тях са били с юридическо образование, та тези техни представители на този народ изработват наистина една нова демократична, много прогресивна за своето време Конституция, която с много от параграфите си и членовете си учудва най-вече обществеността, европейската общественост с демократичността на тези закони. Трябва да споменем, че основните принципи, когато говорим за прогресивността на Търновската конституция, това са равенството пред законите, свободата на печата, свободата на събранието. Много интересен и така принцип, който влиза за среща много рядко в другите конституции е това, че робството, всеки роб, както е записано в Конституцията, който стъпи на българска земя, става свободен. И разбира се и други така интересни въпроси са разисквани тука, са застъпени. Трябва да споменем, че влияние върху Търновската конституция е оказала белгийската Конституция, а също така известно влияние са оказали и конституциите на съседните нам държави, като Сърбия, Румъния и Гърция. Принципите на Търновската конституция са ясни. България е наследствена Конституционна монархия. Законодателството е задължение на Народното събрание, одобрява се с актове от страна на Княза, който няма право на законодателна инициатива. Обикновеното Народно събрание следва да се свиква всяка година през октомври. Всеки грамотен българин, навършил 30 години, може да бъде избиран за депутат. За председател на учредителното събрание бил избран екзарх Антим Първи. Подпредседатели са Петко Каравелов и Тодор Икономов. Много активно участие в това учредително събрание взема и Петко Рачев Славейков. Той е един от представители на либералната партия, с характерния за него остър и саркастичен тон. Той много често е нападал своите противници и консерваторите. За сетен път на това събрание Славейков се изявява като един голям родолюбец, като един голям радетел за народни правдини. Има няколко изказвания, някои от които са такива, като той казва: Аз едно признавам и изповядвам. Всичко, което се прави за народа, без народа не е праведно и не е законно. В друго свое изказване той продължава: Имайте, господа, по-голяма вяра в своя народ. Той най-добре знае къде го боли и къде го сърби. Изгответе такива закони, които ще бъдат в защита на народа. В тоя дух има изказвания, имат и други представители на либералите.
[6:06]Интересни са много въпроси, се обсъждат, интересни са дебатите, разгорещените спорове, които се водят между представителите на консерваторите и на либералите. Даже има и такива, така да се каже, като куриози, сдърпвания, спречквания, сбивания, които са продължили и извън залата, долу по стълбищата. Немалко разправии е имало в тази зала и за символите на държавата: знамето, герба и столицата. На 22 март 1879 година, в поредното заседание, мисля, че беше 13-то заседание на събранието, започват и обсъжданията на тези въпроси за държавните символи. Най-напред се повдига въпросът за бъдещата, за столицата на българското княжество и стават интересни разисквания, интересни дебати между депутатите. Разбира се, въпросът е предварително решен. Имам предвид това, че Марин Дринов, професор Марин Дринов, виден наш историк, който е завършил история в Харковския университет в Русия, той е човекът, който определя столицата на България да бъде София, като има предвид това, че рано или късно Беломорска, Одринска Тракия, както и Македония ще бъдат присъединени към българските земи. Знаем, че по силата на Берлинския договор България е разпокъсана по това време. Но тези български земи ще се обединят и столицата ще бъде в центъра на България. Формално въпросът се повдига от Шуменския депутат Тодор Джебаров, като той казва: Аз предлагам София да бъде столица на българското княжество. Тогава се намесва Никола Михайловски, който казва: Има ли други предложения и ако има някой предложение да ги предложи веднага, за да се подложи въпросът на обсъждане. Други предложения няма и в заключение Драган Цанков казва: Ние ще имаме две столици. София ще бъде столица, където ще бъде седалище на Княза, и Търново ще бъде историческата столица, в която ще става короноването на Княза. Взема се решение гербът да бъде един коронован лъв с княжеска корона на фона на тъмно-червен, на тъмно-червен фон, тъмно-червено поле, и съответно гербът да влезе в основата и на държавния печат. Интересен е и въпросът, когато се обсъжда, това е въпросът за българското знаме. По предложение на Никола Михайловски той споменава, че българското знаме, като прави една ретроспекция, така набързо българските знамена какви са били още от средновековието по времето на нашите средновековни владетели и по време на Възраждането, най-вече участниците в хайдушките чети и в други такива национално-освободителни борби. Той предлага основните цветове на българското знаме да бъдат три: бял, зелен и червен, като казва в тая последователност те трябва да бъдат разположени хоризонтално. Така, в спорове и съгласие, за 65 дни довчерашните потиснати и зависими българи създават за основен закон на държавата си документ, съизмерим с декларацията за независимост. На 16 април, след обяд, около 14 часа, по запазените сведения, които имаме за това събитие, започва подписването на Конституцията. 218, 19 някъде народни представители, 218 мисля, че е точния брой, слагат подпис си под Конституцията. И накрая председателят на събранието, български екзарх Антим Първи със своето заключително слово казва: Ние направихме закон от народа за народа. Това е една много кратка, много ясна оценка за характера на Търновската конституция.
